Очите на хората

Вървиш в мъглата, скитник.

Скрит, но и пред погледа на всеки.

Очите на хората, огледало,

лице, безлично, едно нищо.

Търсиш се, а къде ли е изходът?

Виждаш се в очи на хора,

разкъсана душа – стичаща се сълза,

кристален спомен – изгубен в мрака.

Очи изцъклени и празни,

поглед в пустошта,

очи на хора, търсещи мъста,

очи на хора, поглед на смъртта.

Мъртви погледи на живи,

омраза, луксът, завистта,

мечти студени – сиви,

огледало – очи от стъкло.

Намериха ли себе си, дали?

Въртят се в кръг – фалшът и лъжа,

изгубили чуствата – лабиринт,

изход и залостена врата.

Пристъпил прага – връщане няма,

изгубен в мъглите – фалшиви думи,

търсил път назад, но късно е...

станал като тях – статуя безмълвна.

Слънцето изчезва безвъзвратно.

О, наивно детство, върни се пак при мен.

Свличане, топене, пара, отвята от вятъра,

очи, изпиващи и последната капчица живот.

Очи студени - лед азотен.

Бори се, скитниче, не се предавай,

търси мястото, където ще си жив,

не следвай механично норми на хора,

на матрица – очи по мярка...