25.09.2008 г., 23:35 ч.

Очите на хората 

  Поезия » Друга
1195 0 1

Очите на хората

Вървиш в мъглата, скитник.

Скрит, но и пред погледа на всеки.

Очите на хората, огледало,

лице, безлично, едно нищо.

 

Търсиш се, а къде ли е изходът?

Виждаш се в очи на хора,

разкъсана душа – стичаща се сълза,

кристален спомен – изгубен в мрака.

 

Очи изцъклени и празни,

поглед в пустошта,

очи на хора, търсещи мъста,

очи на хора, поглед на смъртта.

 

Мъртви погледи на живи,

омраза, луксът, завистта,

мечти студени – сиви,

огледало – очи от стъкло.

 

Намериха ли себе си, дали?

Въртят се в кръг – фалшът и лъжа,

изгубили чуствата – лабиринт,

изход и залостена врата.

 

Пристъпил прага – връщане няма,

изгубен в мъглите – фалшиви думи,

търсил път назад, но късно е...

станал като тях – статуя безмълвна.

 

Слънцето изчезва безвъзвратно.

О, наивно детство, върни се пак при мен.

Свличане, топене, пара, отвята от вятъра,

очи, изпиващи и последната капчица живот.

Очи студени - лед азотен.

 

Бори се, скитниче, не се предавай,

търси мястото, където ще си жив,

не следвай механично норми на хора,

на матрица – очи по мярка...

 

 

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли!?... Има нещо тука! Изобщо не е перфектно. Даже изобщо не е добро. Има много трески за дялане. Но идеята ми харесва. Това за очите.
    Моят съвет е да започнеш да го правиш отначало. Избери точната форма и точните думички. Бъди по-прецизна и не прави компромиси. Поработи още върху него. Не бързай да пускаш! В идеята "има хляб"! Както умеем да казваме...
Предложения
: ??:??