Очите на изгубените
Да виждаш света през огледало,
да чуваш през слушалки,
не вярваш на никой,
не ти,другите са откачалки.
В очите празнота се чете,
а в твоите виждам море,
море от бездънни мечти,
очи на малко дете.
мрака не виждаш,
съня не оставяш,
но от мъка преиждаш
и пред смъртта заставаш.
Обичаш да плачеш за себе си ти
плачеш ли,плачеш
боли ли,боли,
рози изсъхват
в ръцете ти нежни,
пеперуди умират
в косите ти снежни.
Но очите ти-
те са все още живи,
понасяш тъгата
с погледи красиви.
Колко нощи тишина,
колко нощи самота...
и едно сърце обвито в тъга.
Малка светлинка се прокрадва
и с нежни лъчи в мрака
търси измръзнали души да радва,
но никой не намира и тихо чака!
да чуваш през слушалки,
не вярваш на никой,
не ти,другите са откачалки.
В очите празнота се чете,
а в твоите виждам море,
море от бездънни мечти,
очи на малко дете.
мрака не виждаш,
съня не оставяш,
но от мъка преиждаш
и пред смъртта заставаш.
Обичаш да плачеш за себе си ти
плачеш ли,плачеш
боли ли,боли,
рози изсъхват
в ръцете ти нежни,
пеперуди умират
в косите ти снежни.
Но очите ти-
те са все още живи,
понасяш тъгата
с погледи красиви.
Колко нощи тишина,
колко нощи самота...
и едно сърце обвито в тъга.
Малка светлинка се прокрадва
и с нежни лъчи в мрака
търси измръзнали души да радва,
но никой не намира и тихо чака!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ася Х Todos los derechos reservados
