Очите на изгубените

Oct 31, 2005, 8:24 PM

Poetry

1039 0 2

Да виждаш света през огледало,
да чуваш през слушалки,
не вярваш на никой,
не ти,другите са откачалки.
В очите празнота се чете,
а в твоите виждам море,
море от бездънни мечти,
очи на малко дете.
мрака не виждаш,
съня не оставяш,
но от мъка преиждаш
и пред смъртта заставаш.
Обичаш да плачеш за себе си ти
плачеш ли,плачеш
боли ли,боли,
рози изсъхват
в ръцете ти нежни,
пеперуди умират
в косите ти снежни.
Но очите ти-
те са все още живи,
понасяш тъгата
с погледи красиви.
Колко нощи тишина,
колко нощи самота...
и едно сърце обвито в тъга.
Малка светлинка се прокрадва
и с нежни лъчи в мрака
търси измръзнали души да радва,
но никой не намира и тихо чака!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Manov88 (Димитър)

2007-01-22T21:48:23+02:00

Великолепна. Има потенциал за понататъшно развитие. Успех!!!
JERRY (Жени)

2005-11-01T18:28:34+02:00

Определено ме жегна.Искам да кажа , че ми харесва.