5 dic 2005, 22:17

Очите на поета. 

  Poesía
657 0 7

Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.

Забързани чадъри подминават.
Хората със тях са нещо цяло.
Искри водата, сенките разтваря
в едно блестящо, живо огледало.

Листата са направили килим.
През клоните прозорец свети.
И се превръщат във един,
зад него два любовни силуета.

Върви мъжът, а капките рисуват,
безлюдно лунен, мъчалив пейзаж.
А мислите отвързани лудуват,
създават нов невидим Ермитаж.

Ледено-студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Един самотен, странен мъж,
гледа през очите на поета.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??