Очите на поета.
Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.
Забързани чадъри подминават.
Хората със тях са нещо цяло.
Искри водата, сенките разтваря
в едно блестящо, живо огледало.
Листата са направили килим.
През клоните прозорец свети.
И се превръщат във един,
зад него два любовни силуета.
Върви мъжът, а капките рисуват,
безлюдно лунен, мъчалив пейзаж.
А мислите отвързани лудуват,
създават нов невидим Ермитаж.
Ледено-студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Един самотен, странен мъж,
гледа през очите на поета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
