Очите на поета.
Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.
Забързани чадъри подминават.
Хората със тях са нещо цяло.
Искри водата, сенките разтваря
в едно блестящо, живо огледало.
Листата са направили килим.
През клоните прозорец свети.
И се превръщат във един,
зад него два любовни силуета.
Върви мъжът, а капките рисуват,
безлюдно лунен, мъчалив пейзаж.
А мислите отвързани лудуват,
създават нов невидим Ермитаж.
Ледено-студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Един самотен, странен мъж,
гледа през очите на поета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
