Очите на спомена

12 sept 2009, 23:34

Poesía

648 0 0

Вятърът фучи,
не стихва даже и за миг,
а Балкана гордо се изпъчил
и поема нажаления му вик.
Морето се вълнува,
пени се без мор,
всичко се бунтува
и отправя взор
към отминалите летни дни.
Студ сковава всичко вън
и пробужда заспалите сълзи,
сякаш черен трън ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Очите на спомена

Искате да прочетете повече?

Propuestas