ditadita (Виктория Милчева) ditadita (Виктория Милчева)
41 86
7 may 2021, 17:10

Очите са прозорец на душата

2.5K 6 13


Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.

 

Не спират сърцата за обич да мечтаят
дните спират за бъдеще гадаят...
Потъват в руслото на любовното место
светът превръща се в страстното гнездо.

 

Живеят щастливи в забрава
зло не мислят сред горската дъбрава.
Искат заедно да бъдат вечно мили
и Бог да ги дарява с обич, сили.


Автор: Виктория Милчева-Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре

3 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти от сърце, Мими! Аз не вярвах, че мога да спечеля трето място. Радвам се, че стихотворението е докоснало и други хора, и те също са гласували за него!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Вики, поздравявам те със завоюваното трето място в надпреварата!🌺 Честито достойно представяне!🍀
  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти!
  • marineta (Маринета Стоянова)
    marineta (Маринета Стоянова)
    Успех
  • ditadita (Виктория Милчева)
    ditadita (Виктория Милчева)
    Благодаря ти, Мими! Аз си имам муза вкъщи, която ме вдъхновява да пиша за любов! Моят мъж ми е не само мъж, а най-добрият ми приятел и любим. Дано да има успех стихотворението!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0