May 7, 2021, 5:10 PM

Очите са прозорец на душата

  Poetry » Love, Other
2.5K 6 13


Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.

 

Не спират сърцата за обич да мечтаят
дните спират за бъдеще гадаят...
Потъват в руслото на любовното место
светът превръща се в страстното гнездо.

 

Живеят щастливи в забрава
зло не мислят сред горската дъбрава.
Искат заедно да бъдат вечно мили
и Бог да ги дарява с обич, сили.


Автор: Виктория Милчева-Тори М

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце, Мими! Аз не вярвах, че мога да спечеля трето място. Радвам се, че стихотворението е докоснало и други хора, и те също са гласували за него!
  • Вики, поздравявам те със завоюваното трето място в надпреварата!🌺 Честито достойно представяне!🍀
  • Благодаря ти!
  • Успех
  • Благодаря ти, Мими! Аз си имам муза вкъщи, която ме вдъхновява да пиша за любов! Моят мъж ми е не само мъж, а най-добрият ми приятел и любим. Дано да има успех стихотворението!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...