7.05.2021 г., 17:10

Очите са прозорец на душата

Поезия » Любовна, Друга

2.5K 6 13

Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.

Не спират сърцата за обич да мечтаят
дните спират за бъдеще гадаят...
Потъват в руслото на любовното место
светът превръща се в страстното гнездо.

Живеят щастливи в забрава
зло не мислят сред горската дъбрава.
Искат заедно да бъдат вечно мили
и Бог да ги дарява с обич, сили.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

ditadita (Виктория Милчева)

Благодаря ти от сърце, Мими! Аз не вярвах, че мога да спечеля трето място. Радвам се, че стихотворението е докоснало и други хора, и те също са гласували за него!

2021-05-31T06:12:58+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вики, поздравявам те със завоюваното трето място в надпреварата!🌺 Честито достойно представяне!🍀

2021-05-30T22:48:37+03:00
ditadita (Виктория Милчева)

Благодаря ти!

2021-05-11T11:37:36+03:00
marineta (Маринета Стоянова)

Успех

2021-05-11T11:05:14+03:00
ditadita (Виктория Милчева)

Благодаря ти, Мими! Аз си имам муза вкъщи, която ме вдъхновява да пиша за любов! Моят мъж ми е не само мъж, а най-добрият ми приятел и любим. Дано да има успех стихотворението!

2021-05-10T12:32:01+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0