17 sept 2006, 22:58

Очите си отворих със целувка...

  Poesía
1.4K 0 7

                                         ***

 

                       Очите си отворих със целувка –

                       целуваше ги вятърът унесен,

                       събуди ме със ледена милувка,

                       за да ми каже, че навън е есен.

 

                       Събуди ме от летния ми сън,

                       солен от морска обич несъбрана.

                       Прогони ме в студа навън,

                       в дъжда да скитам неразбрана.

 

                       Той лятото ми диво разпилява,

                       ала във мен остана спомена.

                       Не ще потънат тези дни в забрава

                       след първото листо отронено.

 

                                                           7.09.2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...