17 sept 2006, 22:58

Очите си отворих със целувка...

  Poesía
1.4K 0 7

                                         ***

 

                       Очите си отворих със целувка –

                       целуваше ги вятърът унесен,

                       събуди ме със ледена милувка,

                       за да ми каже, че навън е есен.

 

                       Събуди ме от летния ми сън,

                       солен от морска обич несъбрана.

                       Прогони ме в студа навън,

                       в дъжда да скитам неразбрана.

 

                       Той лятото ми диво разпилява,

                       ала във мен остана спомена.

                       Не ще потънат тези дни в забрава

                       след първото листо отронено.

 

                                                           7.09.2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...