17 sept 2006, 22:58

Очите си отворих със целувка...

  Poesía
1.4K 0 7

                                         ***

 

                       Очите си отворих със целувка –

                       целуваше ги вятърът унесен,

                       събуди ме със ледена милувка,

                       за да ми каже, че навън е есен.

 

                       Събуди ме от летния ми сън,

                       солен от морска обич несъбрана.

                       Прогони ме в студа навън,

                       в дъжда да скитам неразбрана.

 

                       Той лятото ми диво разпилява,

                       ала във мен остана спомена.

                       Не ще потънат тези дни в забрава

                       след първото листо отронено.

 

                                                           7.09.2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...