***
Очите си отворих със целувка –
целуваше ги вятърът унесен,
събуди ме със ледена милувка,
за да ми каже, че навън е есен.
Събуди ме от летния ми сън,
солен от морска обич несъбрана.
Прогони ме в студа навън,
в дъжда да скитам неразбрана.
Той лятото ми диво разпилява,
ала във мен остана спомена.
Не ще потънат тези дни в забрава
след първото листо отронено.
7.09.2003 г.
© Василена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
