***
Очите си отворих със целувка –
целуваше ги вятърът унесен,
събуди ме със ледена милувка,
за да ми каже, че навън е есен.
Събуди ме от летния ми сън,
солен от морска обич несъбрана.
Прогони ме в студа навън,
в дъжда да скитам неразбрана.
Той лятото ми диво разпилява,
ала във мен остана спомена.
Не ще потънат тези дни в забрава
след първото листо отронено.
7.09.2003 г.
© Василена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
