17.09.2006 г., 22:58

Очите си отворих със целувка...

1.4K 0 7

                                         ***

 

                       Очите си отворих със целувка –

                       целуваше ги вятърът унесен,

                       събуди ме със ледена милувка,

                       за да ми каже, че навън е есен.

 

                       Събуди ме от летния ми сън,

                       солен от морска обич несъбрана.

                       Прогони ме в студа навън,

                       в дъжда да скитам неразбрана.

 

                       Той лятото ми диво разпилява,

                       ала във мен остана спомена.

                       Не ще потънат тези дни в забрава

                       след първото листо отронено.

 

                                                           7.09.2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...