Очите ти...
Очите ти са книги всяка вечер,
които с изгревите аз чета,
залезът един дори не пречи
да гледам ги и тихо да мълча.
А те са хубави като легенди
за принцеси и за богове,
за колчани с злато и със мента,
и за тъй огромни градове.
Гледайки във тях, аз виждам тебе,
очите на любимата жена
могат всичко мое да отнемат,
те са страшни, страшни кат пират.
Но сам се тровя в ирисите пъстри,
все насълзени, сякаш от роса,
и една коса, над тях разпръсната,
сякаш е магическа гора.
...
И толкова обичам да те гледам,
дори с очите си да ме пронизваш,
моите се чувстват непотребни,
когато с твоите не са наблизо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
