21 ene 2009, 15:03

Очите ти... 

  Poesía
1256 0 9
 

Онзи бяг

на сребърни комети,

дето твоите очи е уловил.

И слънцето,

което

непрестанно свети -

милиарди изгреви,

а залез -

ни един.

 

Онзи трепет,

пролет на листата

и цветът, танцуващ

с  щуравия бриз.

Чистотата,

нежността,

събрани от дъгата...

палитра-обич

във очите ти блести.

 

Онзи вик

и онзи шепот...

Храм свещен...

не светят,

в теб искрят.

Тих дъждец

прашец

е лунен -

вопъл тих

на две сълзи...

Вопъл тих

на  поглед влюбен.

 

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??