21 ene 2009, 15:03

Очите ти...

  Poesía
1.8K 0 9
 

Онзи бяг

на сребърни комети,

дето твоите очи е уловил.

И слънцето,

което

непрестанно свети -

милиарди изгреви,

а залез -

ни един.

 

Онзи трепет,

пролет на листата

и цветът, танцуващ

с  щуравия бриз.

Чистотата,

нежността,

събрани от дъгата...

палитра-обич

във очите ти блести.

 

Онзи вик

и онзи шепот...

Храм свещен...

не светят,

в теб искрят.

Тих дъждец

прашец

е лунен -

вопъл тих

на две сълзи...

Вопъл тих

на  поглед влюбен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...