Онзи бяг
на сребърни комети,
дето твоите очи е уловил.
И слънцето,
което
непрестанно свети -
милиарди изгреви,
а залез -
ни един.
Онзи трепет,
пролет на листата
и цветът, танцуващ
с щуравия бриз.
Чистотата,
нежността,
събрани от дъгата...
палитра-обич
във очите ти блести.
Онзи вик
и онзи шепот...
Храм свещен...
не светят,
в теб искрят.
Тих дъждец
прашец
е лунен -
вопъл тих
на две сълзи...
Вопъл тих
на поглед влюбен.
© Гергана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
