Очите ти...
Онзи бяг
на сребърни комети,
дето твоите очи е уловил.
И слънцето,
което
непрестанно свети -
милиарди изгреви,
а залез -
ни един.
Онзи трепет,
пролет на листата
и цветът, танцуващ
с щуравия бриз.
Чистотата,
нежността,
събрани от дъгата...
палитра-обич
във очите ти блести.
Онзи вик
и онзи шепот...
Храм свещен...
не светят,
в теб искрят.
Тих дъждец
прашец
е лунен -
вопъл тих
на две сълзи...
Вопъл тих
на поглед влюбен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
