Очите ти
Очите ти
Очите ти давят ме с нежност и цвят,
люлеят ме нощни морета –
изплувам, целувайки звездния свят
в сънували лунни парчета!
Щастливи кристали Слънцето буди –
повдигащо нежни клепачи.
Зора сред ресници свенливо се чуди
и пламъче май ще изплаче.
В простор побелял – размахан седеф,
прострелян от хищни зеници…
Сърцето бродира на миглен гергеф –
искрящи до влюбено птици!
Запален от полети залез изписан…
душата ми в песен събрал!
Родих се в очите ти, Феникс орисан –
изгарям… рисуващ, запял!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
