17 sept 2017, 21:12

Очите ти 

  Poesía
571 2 13

Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи, 
а блясъкът пълзи
в очите ти с прозрачност неестествена.
Минути, наедрели от присъствие.
Ти светлина за аура ми рисуваш 
с пръсти 
през танца,
от очите ми сънуван.
Не са невинни малките звезди,
изрязани от книжка.
Обличат стаята с непроверени приказки.
Магиите на нас ли се покланят?
Сега съм истинска до песъчинка,
издращила в окото ти...
Изтичам като пясък
на дългото в ръцете ти,
една трошица моя там, 
в сърцето ти
изтласква любовта при всеки удар.
Туптежа му усещам... 
в мен заплувал 
и времето ни става златно
от люшнала интимност на толкова дълбоко
и всяка музика отвътре намира опиум.
Ти замълчи,
не трябва...
Очите ти са говор.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиховете по споделено са симпатично мастило.Истинската поезия се пише от невъзможни.Какви ли не моментни състояния, идеи и въжделения могат да бъдат вдъхновение, Светле... Важно е споделеностите, с които сме богати, да останат в завинаги
  • Дано е споделена Магията!! Красив, невероятен стих!!
  • Една китра и струни
  • Гугълът не може да го преведе. Излиза същото.
  • Благодаря, че си тук Чо!
  • Поздравче и от мен, Рени!
  • Стойчо, разсмя ме душко...Благодаря ти за сравнението....Маги...чест е за мен, Веси и Силве....прегръдки за вас! Нежна вечер на всички!
  • Мълча като мълния!
  • Толкова, толкова красиво.... Райничка..
  • Много ми хареса, Райне! В очите... в очите... там е истината.... Поздравления!
  • Много красиво!
  • Благодаря, Доче...красивите тишини ни хранят!
  • Красиво...
Propuestas
: ??:??