Очите ти
Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи
в очите ти с прозрачност неестествена.
Минути, наедрели от присъствие.
Ти светлина за аура ми рисуваш
с пръсти
през танца,
от очите ми сънуван.
Не са невинни малките звезди,
изрязани от книжка.
Обличат стаята с непроверени приказки.
Магиите на нас ли се покланят?
Сега съм истинска до песъчинка,
издращила в окото ти...
Изтичам като пясък
на дългото в ръцете ти,
една трошица моя там,
в сърцето ти
изтласква любовта при всеки удар.
Туптежа му усещам...
в мен заплувал
и времето ни става златно
от люшнала интимност на толкова дълбоко
и всяка музика отвътре намира опиум.
Ти замълчи,
не трябва...
Очите ти са говор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
