Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти.
Спокойно мога да твърдя, без свян, че някой ще го заболи –
очите ти с цвят на есен носят спомена за най-горещото ми лято.