Очите ти – есен

Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,

някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.

Навън вали, а рамото ти все е топло,

без значение дали ще се намокря,

важно е и шала да ми сложиш ти.

Спокойно мога да твърдя, без свян, че някой ще го заболи –

очите ти с цвят на есен носят спомена за най-горещото ми лято.