Оцветяване на любовта

21 ene 2022, 7:49

Poesía

197 0 4

Колко плаках и плаках по теб.

Колко мъка в очите стаи се.

Аз съм плачещ от болка поет.

Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.

Колко болка изливах в нощта.

Колко пъти се лутах в тъмата.

Колко нощи не можех да спя

и проклинах вкуса на тъгата.

Днес животът полека тече.

По ръба на мечтите се стича.

Аз съм вече голямо момче.

Аз съм Мъж и жените обичам.

Аз съм Мъж, а животът – Жена,

пред която не зная къде съм.

Тя целува за здрасти дъжда

и отлита в безкрая небесен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.