Оцветяване на любовта
Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта.
Колко пъти се лутах в тъмата.
Колко нощи не можех да спя
и проклинах вкуса на тъгата.
Днес животът полека тече.
По ръба на мечтите се стича.
Аз съм вече голямо момче.
Аз съм Мъж и жените обичам.
Аз съм Мъж, а животът – Жена,
пред която не зная къде съм.
Тя целува за здрасти дъжда
и отлита в безкрая небесен.
© Димитър Драганов All rights reserved.
