7 ene 2024, 12:41

Ода на женичката ми 

  Poesía » Parodias
218 0 0

Чак от детска градина

неразделни двамина

до как ти се спомина

и аз в твой гроб премина.

Едно не ми достигна - 

до днеска не пристигна.

Макар измислица,

ала наличница.

Има ли забравяне,

става полудяване.

Отказвам да пиша есе,

че кой ли ще го разбере,

ако въобще прочете.

Самият Бог

бе мой пастрок.

Нейде въз хасъра

метнаха сатъра,

счупил ми хатъра.

 

 

 

© Венко Василкин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??