Ода на женичката ми

Чак от детска градина

неразделни двамина

до как ти се спомина

и аз в твой гроб премина.

Едно не ми достигна - 

до днеска не пристигна.

Макар измислица,

ала наличница.

Има ли забравяне,

става полудяване.

Отказвам да пиша есе,

че кой ли ще го разбере,

ако въобще прочете.

Самият Бог

бе мой пастрок.

Нейде въз хасъра

метнаха сатъра,

счупил ми хатъра.