14 sept 2018, 19:40  

Ода на самотата

1.1K 2 1

Отново сама в празния хол,
втренчена в нищото, времето - спряло.
Мъчат ме мисли и здрав главобол,
челото ми топло, направо завряло.
Не искам да давя мъки в алкохол,
още съм малка, но т'ва не е зряло.
Наричат го рана по-скоро мазол,
когато ти трябва т'ва ш*бано рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© LeonaXIII Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата е дошла на гости, но не я черпи с алкохол, ами излез със приятели, които са като теб мечтатели.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...