14 sept 2018, 19:40  

Ода на самотата

1.1K 2 1

Отново сама в празния хол,
втренчена в нищото, времето - спряло.
Мъчат ме мисли и здрав главобол,
челото ми топло, направо завряло.
Не искам да давя мъки в алкохол,
още съм малка, но т'ва не е зряло.
Наричат го рана по-скоро мазол,
когато ти трябва т'ва ш*бано рамо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© LeonaXIII Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата е дошла на гости, но не я черпи с алкохол, ами излез със приятели, които са като теб мечтатели.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...