14.09.2018 г., 19:40  

Ода на самотата

1.1K 2 1

Отново сама в празния хол,
втренчена в нищото, времето - спряло.
Мъчат ме мисли и здрав главобол,
челото ми топло, направо завряло.
Не искам да давя мъки в алкохол,
още съм малка, но т'ва не е зряло.
Наричат го рана по-скоро мазол,
когато ти трябва т'ва ш*бано рамо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© LeonaXIII Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самотата е дошла на гости, но не я черпи с алкохол, ами излез със приятели, които са като теб мечтатели.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...