14 сент. 2018 г., 19:40  

Ода на самотата

1.1K 2 1

Отново сама в празния хол,
втренчена в нищото, времето - спряло.
Мъчат ме мисли и здрав главобол,
челото ми топло, направо завряло.
Не искам да давя мъки в алкохол,
още съм малка, но т'ва не е зряло.
Наричат го рана по-скоро мазол,
когато ти трябва т'ва ш*бано рамо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© LeonaXIII Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата е дошла на гости, но не я черпи с алкохол, ами излез със приятели, които са като теб мечтатели.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...