14 сент. 2018 г., 19:40  

Ода на самотата

1.1K 2 1

Отново сама в празния хол,
втренчена в нищото, времето - спряло.
Мъчат ме мисли и здрав главобол,
челото ми топло, направо завряло.
Не искам да давя мъки в алкохол,
още съм малка, но т'ва не е зряло.
Наричат го рана по-скоро мазол,
когато ти трябва т'ва ш*бано рамо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© LeonaXIII Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата е дошла на гости, но не я черпи с алкохол, ами излез със приятели, които са като теб мечтатели.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...