Ода за Драгойново
В Драгойново, друже,
инак не може,
а като през май,
в пролетта!..
Тук дните се нижат
и нямаме грижа...
Покрит ни е пътят
с цветя!
Тук всяка девойка,
що в селото хойка,
с очите си ще те плени...
От туй ти не губиш!
Готви се да любиш!
Драгойновец,
братко,
стани!
Тук всяка неделя,
по Божа повеля,
танцуваме с песни
и нямаме страх...
Тук с анекдоти
превземаме коти
и всички умират
от смях!
О, всички студенти,
учащи и „менти“,
изстискват до край
младостта...
С вечерни забави,
ний тука се славим,
и служим за пример
в света!..
Какво ни остава,
да носиме слава?!
С мечтите си да
полетим...
За кеф на душата
си пълним устата,
и вместо огън,
разхвърляме дим!..
На футболни теми
пък пишем поеми,
с които света
ще смутим...
Извиват ни шиите
на’ште комшии,
но ние от срам
не горим!
Избрахме си лека
житейска пътека,
не ставай наивник
и луд...
Щом можеш да хойкаш
със мили девойки,
защо ще се мъчиш,
със труд!
... И тук, общо взето,
е село проклето,
потънало цялото
в кал...
И, майка му стара,
тук лапаш попара,
докато останеш
без хал!
Седиме на сянка
и цицаме нянка,
не знам докога
ще стоим...
Живей си, народе,
сред тая природа!
С бащите...
дано издържим!
03.08.1950 г. Драгойново (по Христо Смирненски)
э
© Христо Славов Todos los derechos reservados