Ода за Драгойново

В Драгойново, друже,

инак не може,

а като през май,

в пролетта!..

Тук дните се нижат 

и нямаме грижа...

Покрит ни е пътят

с цветя!

Тук всяка девойка,

що в селото  хойка,

с очите си ще те плени...

От туй ти не губиш!

Готви се да любиш!

Драгойновец,

братко,

стани!

Тук всяка неделя,

по Божа повеля,

танцуваме с песни

 и нямаме страх...

Тук с анекдоти

превземаме коти 

и всички умират

 от смях!

О, всички студенти,

учащи и „менти“,

изстискват до край

 младостта...

С вечерни забави,

ний тука се славим,

и служим за пример

 в света!..

Какво ни остава,

да носиме слава?!

С мечтите си  да

 полетим...

За кеф на душата 

си  пълним устата,

и вместо огън,

разхвърляме дим!..

На футболни теми

пък пишем поеми,

с които света

 ще смутим...

Извиват ни шиите

на’ште комшии,

 но ние от срам

 не горим!

Избрахме си лека

 житейска пътека,

не ставай наивник

 и луд...

Щом можеш да хойкаш 

със мили девойки,

защо ще се мъчиш,

със труд!

... И тук, общо взето,

е село проклето,

потънало цялото

 в кал...

И, майка му стара,

тук лапаш попара,

докато останеш

 без хал!

Седиме на сянка 

и цицаме нянка,

не знам докога

 ще стоим...

Живей си, народе,

сред тая природа!

С бащите...

дано издържим!     

03.08.1950 г. Драгойново (по Христо Смирненски)

 э