1 oct 2007, 9:42

Ода за коляновия вал 

  Poesía
694 0 15
 
30. 09. 2007 г.


Омайна нощ, сияйна нощ,

над град вековен - тих разкош.

Брилянтно нежна нощ, парижка,

изгряла над една... задвижка


Безброй съдби съпреживял,

с любов омраза овладял,

светът ръцете си прострял

над нейния колянов вал.


И поколения наред,

придвижвайки света напред,

с една сподавена въздишка,

не спира древната задвижка


и не забавя обороти.

И няма как да спре живота!

Дори да е безумно тежко,

крепи ни волята човешка.


Омайна нощ, сияйна нощ,

Дори да хвърлим жребий лош,

сподавили една въздишка,

да пазим своята задвижка...

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??