Ода за коляновия вал
30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка
Безброй съдби съпреживял,
с любов омраза овладял,
светът ръцете си прострял
над нейния колянов вал.
И поколения наред,
придвижвайки света напред,
с една сподавена въздишка,
не спира древната задвижка
и не забавя обороти.
И няма как да спре живота!
Дори да е безумно тежко,
крепи ни волята човешка.
Омайна нощ, сияйна нощ,
Дори да хвърлим жребий лош,
сподавили една въздишка,
да пазим своята задвижка...
© Цвети Пеева All rights reserved.
пък и съм инженер, така че подчертано оценявам техническо-ориентираните ти оди 
