Ода за коляновия вал
30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка
Безброй съдби съпреживял,
с любов омраза овладял,
светът ръцете си прострял
над нейния колянов вал.
И поколения наред,
придвижвайки света напред,
с една сподавена въздишка,
не спира древната задвижка
и не забавя обороти.
И няма как да спре живота!
Дори да е безумно тежко,
крепи ни волята човешка.
Омайна нощ, сияйна нощ,
Дори да хвърлим жребий лош,
сподавили една въздишка,
да пазим своята задвижка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
пък и съм инженер, така че подчертано оценявам техническо-ориентираните ти оди 
