12 ago 2020, 21:21

Ода за Надежда(та) 

  Poesía » Odas y poemas
997 1 12

Във ада не обичаха Надеждата

на злото често тя разплиташе му преждата,

на дяволите в пещите им съскаше

искри крадеше, после ги разпръскваше,

душите прокълнати превъзбуждаше

и чувства позаспали им събуждаше,

а роклята раздърпана и шарена

стоеше й тъй нагло непокварена.

А дяволите, те се разтревожиха

пред Сатаната казуса изложиха,

той каза: „Като смъртни се излагате,

от някаква Надежда се напрягате.

Вържете я, махнете я от тука,

пратете я във Рая, кой му пука ...

на входа надпис после поставете:

„Надежда всяка тука оставете!”” *

 

Така им казаха, така и сториха

макар, че да я хванат се озориха

пред Ада я захвърлиха прокудена,

а тя им се усмихна непринудена.

И май табелата не бе видяла,

щом с вятъра се вмъкна... през канала,

със хвърчила напълни залите им за мъчение

и от тогава там е все течение...

 

Подписаха лукавите петиция,

събраха безНадежна експедиция,

за да приключат случая докрая

те вкупом я замъкнаха пред Рая.

Побутват я със вилите с надежда ...

Надежда с вилите ... така изглежда,

а Свѐти Петър гледа ги объркан

и чуди се в какво ли е забъркан.

Прочете твърде дългата петиция,

изглежда осени го интуиция,

да няма в двете власти напрежен’е

Надеждата ще трябва да приеме.

 

Но тя седи, озърта се на прага,

опъва се и гледа да избяга,

що за инат и що за поведение,

от ада й е навик, без съмнение.

Отскубна се и спусна се стремителна,

разчорлена, озъбена ... пленителна

на дяволите през истерията дружна.

И чу се само: „ Тука съм ненужнааа...”

 

Това е то, така стоят нещата,

че търсиме я само във бедата

и както често казват еретиците:

Надежда имат само мъчениците!

 

*според Данте

 

(посвещавам на всички носещи името)

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??