Ода за Надежда(та)
Във ада не обичаха Надеждата
на злото често тя разплиташе му преждата,
на дяволите в пещите им съскаше
искри крадеше, после ги разпръскваше,
душите прокълнати превъзбуждаше
и чувства позаспали им събуждаше,
а роклята раздърпана и шарена
стоеше й тъй нагло непокварена.
А дяволите, те се разтревожиха
пред Сатаната казуса изложиха,
той каза: „Като смъртни се излагате,
от някаква Надежда се напрягате.
Вържете я, махнете я от тука,
пратете я във Рая, кой му пука ...
на входа надпис после поставете:
„Надежда всяка тука оставете!”” *
Така им казаха, така и сториха
макар, че да я хванат се озориха
пред Ада я захвърлиха прокудена,
а тя им се усмихна непринудена.
И май табелата не бе видяла,
щом с вятъра се вмъкна... през канала,
със хвърчила напълни залите им за мъчение
и от тогава там е все течение...
Подписаха лукавите петиция,
събраха безНадежна експедиция,
за да приключат случая докрая
те вкупом я замъкнаха пред Рая.
Побутват я със вилите с надежда ...
Надежда с вилите ... така изглежда,
а Свѐти Петър гледа ги объркан
и чуди се в какво ли е забъркан.
Прочете твърде дългата петиция,
изглежда осени го интуиция,
да няма в двете власти напрежен’е
Надеждата ще трябва да приеме.
Но тя седи, озърта се на прага,
опъва се и гледа да избяга,
що за инат и що за поведение,
от ада й е навик, без съмнение.
Отскубна се и спусна се стремителна,
разчорлена, озъбена ... пленителна
на дяволите през истерията дружна.
И чу се само: „ Тука съм ненужнааа...”
Това е то, така стоят нещата,
че търсиме я само във бедата
и както често казват еретиците:
Надежда имат само мъчениците!
*според Данте
(посвещавам на всички носещи името)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
