Короната планетата ни бързо окупира
и общуването ни нормално взе да спира…
Набързо онлайн обучението дойде
и своите немалко „жертви“ взе…
Превърна ученето в мелодрама -
застана всеки чинно пред екрана
кой облечен, кой в леглото и по гащи,
домашните приема, после праща…
Ту липсва камера, ту нет, ту микрофон,
обаче всеки справя се геройски и без стон…
Учителят, родителят, детето –
обучават се взаимно, общо взето.
Променят се нагласи и настройки,
смисъл губят забележки, двойки…
Няма срещи, няма и раздели –
в „стоп кадър“ все едно сме спрели…
Очакваме да бъде само сън
и пак без маски да си ходим вън.
Пораснахме с година пред екрана -
той най-добър приятел стана
на дечица малки, пубери „проклети“,
на зубъри, на „кифли“ и атлети…
Продънихме столове и дивани,
тъй иска ни се пак да сме събрани
във класните си стаи - шумни, прашни,
с учители изискващи, с контролни „страшни“,
но искаме контактът да е „жив“ –
така светът със сигурност е по-красив
и чувствата са истински, реални,
а не събрани във емотикони виртуални…
Да пишем искаме отново по дъската,
да чакаме да влезе госпожата,
да си подхвърляме закачки и шеги
с цената на забележка някоя дори…
Да бъдем „онлайн“ вече не е гот,
да обявим е време на короната бойкот,
искаме си шарения ученически живот – 
за пандемията от нас е отрицателният вот!