16.02.2021 г., 15:58  

Ода за онлайн обучението

1.4K 0 0

Короната планетата ни бързо окупира
и общуването ни нормално взе да спира…
Набързо онлайн обучението дойде
и своите немалко „жертви“ взе…
Превърна ученето в мелодрама -
застана всеки чинно пред екрана
кой облечен, кой в леглото и по гащи,
домашните приема, после праща…
Ту липсва камера, ту нет, ту микрофон,
обаче всеки справя се геройски и без стон…
Учителят, родителят, детето –
обучават се взаимно, общо взето.
Променят се нагласи и настройки,
смисъл губят забележки, двойки…
Няма срещи, няма и раздели –
в „стоп кадър“ все едно сме спрели…
Очакваме да бъде само сън
и пак без маски да си ходим вън.
Пораснахме с година пред екрана -
той най-добър приятел стана
на дечица малки, пубери „проклети“,
на зубъри, на „кифли“ и атлети…
Продънихме столове и дивани,
тъй иска ни се пак да сме събрани
във класните си стаи - шумни, прашни,
с учители изискващи, с контролни „страшни“,
но искаме контактът да е „жив“ –
така светът със сигурност е по-красив
и чувствата са истински, реални,
а не събрани във емотикони виртуални…
Да пишем искаме отново по дъската,
да чакаме да влезе госпожата,
да си подхвърляме закачки и шеги
с цената на забележка някоя дори…
Да бъдем „онлайн“ вече не е гот,
да обявим е време на короната бойкот,
искаме си шарения ученически живот – 
за пандемията от нас е отрицателният вот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...