16 февр. 2021 г., 15:58  

Ода за онлайн обучението

1.4K 0 0

Короната планетата ни бързо окупира
и общуването ни нормално взе да спира…
Набързо онлайн обучението дойде
и своите немалко „жертви“ взе…
Превърна ученето в мелодрама -
застана всеки чинно пред екрана
кой облечен, кой в леглото и по гащи,
домашните приема, после праща…
Ту липсва камера, ту нет, ту микрофон,
обаче всеки справя се геройски и без стон…
Учителят, родителят, детето –
обучават се взаимно, общо взето.
Променят се нагласи и настройки,
смисъл губят забележки, двойки…
Няма срещи, няма и раздели –
в „стоп кадър“ все едно сме спрели…
Очакваме да бъде само сън
и пак без маски да си ходим вън.
Пораснахме с година пред екрана -
той най-добър приятел стана
на дечица малки, пубери „проклети“,
на зубъри, на „кифли“ и атлети…
Продънихме столове и дивани,
тъй иска ни се пак да сме събрани
във класните си стаи - шумни, прашни,
с учители изискващи, с контролни „страшни“,
но искаме контактът да е „жив“ –
така светът със сигурност е по-красив
и чувствата са истински, реални,
а не събрани във емотикони виртуални…
Да пишем искаме отново по дъската,
да чакаме да влезе госпожата,
да си подхвърляме закачки и шеги
с цената на забележка някоя дори…
Да бъдем „онлайн“ вече не е гот,
да обявим е време на короната бойкот,
искаме си шарения ученически живот – 
за пандемията от нас е отрицателният вот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...