laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
12 ago 2014, 16:04

Ода за простотията 

  Poesía » De humor
2151 0 6

Здравей, прекрасна, родна простотия.

Покланям ти се ниско, доземи 

и все те мъкна като кръст на шия.

Ела и всичко скъпо ми вземи!

 

Заливай ме със клюки и интриги!

Пълни със чалга клети ми уши!

С табута окови ме - не с вериги!

И всяка срамежливост задуши!

 

В дома ми разполагай се нахално!

Не бързай да си тръгваш! До зори

разказвай нещо скучно и банално!

Оригвай се, настъпвай ме дори!

 

Ала не чакай да те угощавам...

приятелство не ще завържеш с мен!

Разбирам те... и даже ти прощавам.

Но няма да те пусна в своя ден!

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С това стихотворение наистина си заключила вратата си за простотията.
    Толкова много си казала и с категоричност при това! Браво!
  • заключи здраво вратата, Нинче...
    само така!
    поздравления!
  • Много умело си направила дисекция на простотията и въпреки това ме накара да се усмихна!!!Браво!!!
  • Прекрасно е пресъздадено всичко родно... ПОЗДРАВИ и от мен!!!
  • Остроумен хумор!И вярно!Харесах, Нина!Оценявам го!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??