Aug 12, 2014, 4:04 PM
Ода за простотията
Здравей, прекрасна, родна простотия.
Покланям ти се ниско, доземи
и все те мъкна като кръст на шия.
Ела и всичко скъпо ми вземи!
Заливай ме със клюки и интриги!
Пълни със чалга клети ми уши!
С табута окови ме - не с вериги!
И всяка срамежливост задуши!
В дома ми разполагай се нахално!
Не бързай да си тръгваш! До зори
разказвай нещо скучно и банално!
Оригвай се, настъпвай ме дори!
Ала не чакай да те угощавам...
приятелство не ще завържеш с мен!
Разбирам те... и даже ти прощавам.
Но няма да те пусна в своя ден!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
заключи здраво вратата, Нинче...
само така!
поздравления! -
Много умело си направила дисекция на простотията и въпреки това ме накара да се усмихна!!!Браво!!!
-
Прекрасно е пресъздадено всичко родно... ПОЗДРАВИ и от мен!!!
-
Остроумен хумор!И вярно!Харесах, Нина!Оценявам го!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Толкова много си казала и с категоричност при това! Браво!