Ода за простотията
Здравей, прекрасна, родна простотия.
Покланям ти се ниско, доземи
и все те мъкна като кръст на шия.
Ела и всичко скъпо ми вземи!
Заливай ме със клюки и интриги!
Пълни със чалга клети ми уши!
С табута окови ме - не с вериги!
И всяка срамежливост задуши!
В дома ми разполагай се нахално!
Не бързай да си тръгваш! До зори
разказвай нещо скучно и банално!
Оригвай се, настъпвай ме дори!
Ала не чакай да те угощавам...
приятелство не ще завържеш с мен!
Разбирам те... и даже ти прощавам.
Но няма да те пусна в своя ден!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
