12.08.2014 г., 16:04 ч.
Ода за простотията
Здравей, прекрасна, родна простотия.
Покланям ти се ниско, доземи
и все те мъкна като кръст на шия.
Ела и всичко скъпо ми вземи!
Заливай ме със клюки и интриги!
Пълни със чалга клети ми уши!
С табута окови ме - не с вериги!
И всяка срамежливост задуши!
В дома ми разполагай се нахално!
Не бързай да си тръгваш! До зори
разказвай нещо скучно и банално!
Оригвай се, настъпвай ме дори!
Ала не чакай да те угощавам...
приятелство не ще завържеш с мен!
Разбирам те... и даже ти прощавам.
Но няма да те пусна в своя ден!
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
заключи здраво вратата, Нинче...
само така!
поздравления! -
Много умело си направила дисекция на простотията и въпреки това ме накара да се усмихна!!!Браво!!!
-
Прекрасно е пресъздадено всичко родно... ПОЗДРАВИ и от мен!!!
-
Остроумен хумор!И вярно!Харесах, Нина!Оценявам го!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Толкова много си казала и с категоричност при това! Браво!