Ода за розата

Аз съм роза 🌹 без бодли,

но с панделка.

В целофан с пластмасова калинка.

Чакам някой

да ме купи за подарък

и да ме постави в кристал.

Сигурно ще бъда обожавана.

"Или ще те хвърлят при отпадъка!"

дразнят ме по-грозните цветя,

защото аз най-прелесно ухая!

А как съм свежа и красива днес.

Ароматна, прекрасна и млада.

Не знам, но мисля, че скъпо струвам,

затова не може всеки да ме притежава!

Седя си и гледам минувачите.

Усмихвам им се.

Дано ме купи някой богат, мил и млад

за себе си или за приятел.

Дано да ме сложи във вода с прахче...

Само да се махна от пазара,

от Цветаря и другите цветя...

Още ден-два и може да повяхна.

Никой няма да ме иска тогава.

Ще седя самотна зад витрината

и ще чакам да дойде края.

Цветарят ще ми скърше стъбълцето

и ще ме хвърли в кофата огромна.

Онази металната с колелцата,

дето пълна я вземат, а я връщат празна,

но все така дрънчаща и воняща...

Така ли ще свърши малкия ми живот,

или ще ме купят все пак?

Нощта е ужасна-

спят до мене мухи, а комари ме кацат.

Разноцветни неони пръскат блясък

и мирише... на умиращи цветя.

Ще ме купят, Боже, трябва да ме купят!

А помня родната ни градина.

Силната, мека, равна земя.

Пчелите и грижовния стопанин.

Там беше нежен дори и дъжда.

Къде сте мои сестри и братя

и вас ли ви откъснаха да ви продават  на пазара?

...

Аз съм роза 🌹 .

Най- красивата.

Царица-роза на деня.

Най-червената, с най-силния аромат.

О, утре и ден, спри, не идвай.

Не смей! Или пък ела...

Все някой ще ме купи.

Вярвам. Боже!

Безумно е в кофа да умра.

Аз съм роза в целофан с панделка.

Без бодли, с пластмасова калинка🐞