8.06.2019 г., 13:09

Ода за розата

1K 2 2

Аз съм роза 🌹 без бодли,

но с панделка.

В целофан с пластмасова калинка.

Чакам някой

да ме купи за подарък

и да ме постави в кристал.

Сигурно ще бъда обожавана.

"Или ще те хвърлят при отпадъка!"

дразнят ме по-грозните цветя,

защото аз най-прелесно ухая!

 

А как съм свежа и красива днес.

Ароматна, прекрасна и млада.

Не знам, но мисля, че скъпо струвам,

затова не може всеки да ме притежава!

 

Седя си и гледам минувачите.

Усмихвам им се.

Дано ме купи някой богат, мил и млад

за себе си или за приятел.

Дано да ме сложи във вода с прахче...

Само да се махна от пазара,

от Цветаря и другите цветя...

 

Още ден-два и може да повяхна.

Никой няма да ме иска тогава.

Ще седя самотна зад витрината

и ще чакам да дойде края.

Цветарят ще ми скърше стъбълцето

и ще ме хвърли в кофата огромна.

Онази металната с колелцата,

дето пълна я вземат, а я връщат празна,

но все така дрънчаща и воняща...

 

Така ли ще свърши малкия ми живот,

или ще ме купят все пак?

 

Нощта е ужасна-

спят до мене мухи, а комари ме кацат.

Разноцветни неони пръскат блясък

и мирише... на умиращи цветя.

Ще ме купят, Боже, трябва да ме купят!

 

А помня родната ни градина.

Силната, мека, равна земя.

Пчелите и грижовния стопанин.

Там беше нежен дори и дъжда.

Къде сте мои сестри и братя

и вас ли ви откъснаха да ви продават  на пазара?

...

Аз съм роза 🌹 .

Най- красивата.

Царица-роза на деня.

Най-червената, с най-силния аромат.

О, утре и ден, спри, не идвай.

Не смей! Или пък ела...

Все някой ще ме купи.

Вярвам. Боже!

Безумно е в кофа да умра.

 

Аз съм роза в целофан с панделка.

Без бодли, с пластмасова калинка🐞

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...