9 oct 2016, 16:52

Ода за влака 

  Poesía » Otra
334 0 5

Преди пътувахме на влака

със песни, танци и хорà.

Разчупвахме по пътя мрака

и път прокарвахме в гора.

Поставяхме железни релси

към утрешния ден щастлив.

И дал си много, а не взел си

от строя нов и работлив.

..............................................

Сменихме пътьом персонала

и нов избрахме машинист.

И тръгна влака, като "хала"

начело с този "оптимист".

Отново тръгнахме нататък,

но влака взе да не върви.

И нека бъда тука кратък:

живота почна да кърви.

В една от гарите обаче

голяма дупка се откри.

Народът в мъка взе да плаче,

че Господ релсите ни скри.

Нататък пътя е без релси,

защото няма и трасе.

Защо, Човече, поглед свел си

и нова треска те тресе?

Нима не знае персонала,

че влак без релси не върви?

Това да не е магистрала

от катастрофи да кърви...

Настъпи хаос сред народа.

Напускат вече този влак

да търсят другаде изгода-

на други влак, на чужди праг...

Останалите по купета

на крайна гара си стоят

и те разчитат на късмета

и релсов път да построят.

 

Така е в нашата държава-

всичко движи на верев.

Дали така ще продължава

на дълго туткане и рев?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Приятели! Наистина нещата в страната не стоят добре! Това е моето мнение
    изразено поетично! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Машинист няма, в това е голямата драма. Назначаваме само свои.
  • Хареса ми много, жалко е че българския влак почти винаги е имал лоши машинисти!
  • Ще се присъединя към Младен! Направил си чудесно описание на ситуацията. Не си пропуснал да отбележиш и, че винаги чакаме някой друг да ни свърши работата. Поздрав, Никола!
  • Много точно описание /с поетичти средства/ на ситуацията в нашата трагична държава, даваш, Никола. Аналогията с влака е изключително уместна. Както и очакването някой да построи нов релсов път. Може би китайците, ако внесем няколко милиона такива /защото сирийци, афганистанци и пакистанци, едва ли ще могат/. Но какво ще стане тогава с нас - българите? Да не ни споходи съдбата на индианците в Америка? Защото това е най-вероятното събитие. Поздрав, Никола!
Propuestas
: ??:??