Ода за влака
Преди пътувахме на влака
със песни, танци и хорà.
Разчупвахме по пътя мрака
и път прокарвахме в гора.
Поставяхме железни релси
към утрешния ден щастлив.
И дал си много, а не взел си
от строя нов и работлив.
..............................................
Сменихме пътьом персонала
и нов избрахме машинист.
И тръгна влака, като "хала"
начело с този "оптимист".
Отново тръгнахме нататък,
но влака взе да не върви.
И нека бъда тука кратък:
живота почна да кърви.
В една от гарите обаче
голяма дупка се откри.
Народът в мъка взе да плаче,
че Господ релсите ни скри.
Нататък пътя е без релси,
защото няма и трасе.
Защо, Човече, поглед свел си
и нова треска те тресе?
Нима не знае персонала,
че влак без релси не върви?
Това да не е магистрала
от катастрофи да кърви...
Настъпи хаос сред народа.
Напускат вече този влак
да търсят другаде изгода-
на други влак, на чужди праг...
Останалите по купета
на крайна гара си стоят
и те разчитат на късмета
и релсов път да построят.
Така е в нашата държава-
всичко движи на верев.
Дали така ще продължава
на дълго туткане и рев?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Машинист няма, в това е голямата драма. Назначаваме само свои.
-
Ще се присъединя към Младен! Направил си чудесно описание на ситуацията. Не си пропуснал да отбележиш и, че винаги чакаме някой друг да ни свърши работата. Поздрав, Никола!
-
Много точно описание /с поетичти средства/ на ситуацията в нашата трагична държава, даваш, Никола. Аналогията с влака е изключително уместна. Както и очакването някой да построи нов релсов път. Може би китайците, ако внесем няколко милиона такива /защото сирийци, афганистанци и пакистанци, едва ли ще могат/. Но какво ще стане тогава с нас - българите? Да не ни споходи съдбата на индианците в Америка? Защото това е най-вероятното събитие. Поздрав, Никола!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
изразено поетично! Поздрави от мен и хубав ден!!