3 dic 2015, 23:10

Ода за властта

  Poesía
613 0 4

Когато пълна е луната

и с пълни джобове – властта,

не искай ти от тъмнината

да се роди красив деня.

 

За някои – красив ще бъде,

за други – нова тегоба,

а трети – няма да осъмнат

от болестите на века.

 

Но всички, сякаш слънчогледи,

по слънцето въртим глава

и мислите ни – сенки бледи,

насочени са към това

 

какво на масата ще сложим:

винетки, данъци, тегла –

и с хляба да преглътнем – Божи,

нарастващата ни вина,

 

че ние – слепи – ги избрахме

и си ги носим на гърба;

проклиняме и ох-нем, ах-нем

неволята, че ни съдра

 

Правителството – трите кожи,

а лекарите – три души.

И се спасяваме как можем,

ако това ще ни теши.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
  • "Удобен

    Удобен съм за всяка поза.
    И пръскам всички аромати.
    Намествам се във всяка ложа.
    Общувам със аристократи.

    Заливам се със питиета.
    Отмарям в райските градини
    и хапвам всякакви мезета.
    Гласувам с всички бюлетини.

    Участвам в безконтактни групи,
    и независим ако трябва.
    Използвам всякакви клишета,
    та нищо важно да не казвам.

    Танцувам нощем валс и чалга,
    предимно с руси хубавици.
    Коктейлите не ги отказвам -
    общувам с умни политици.

    Гласувам тайно и платимо -
    от някой лев не се отказвам.
    Не виждам нищо щом не трябва.
    Лоялност нямам, но показвам.

    А стане ли въпрос за избор
    безжалостен съм за мандат -
    защото вече нямам име,
    но имам длъжност - депутат!"

    Камен Илиев

    !!!Много, много актуално си е!!! Дано се опомним и променим!!!
  • !!!
  • Актуално.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...