Ода за властта
Когато пълна е луната
и с пълни джобове – властта,
не искай ти от тъмнината
да се роди красив деня.
За някои – красив ще бъде,
за други – нова тегоба,
а трети – няма да осъмнат
от болестите на века.
Но всички, сякаш слънчогледи,
по слънцето въртим глава
и мислите ни – сенки бледи,
насочени са към това
какво на масата ще сложим:
винетки, данъци, тегла –
и с хляба да преглътнем – Божи,
нарастващата ни вина,
че ние – слепи – ги избрахме
и си ги носим на гърба;
проклиняме и ох-нем, ах-нем
неволята, че ни съдра
Правителството – трите кожи,
а лекарите – три души.
И се спасяваме как можем,
ако това ще ни теши.
© Иван Христов All rights reserved.
