21 ene 2017, 18:29  

Одисея

  Poesía
1.2K 7 23

Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.

Безлични, непотребни еднодневки -
за тях не трябва крепост, трябва ров.
Дълбок! - Да ги погълне, но вовеки.
Да няма помен от човек и послеслов.

Земята няма да търпи такава плесен -
егоистична, безпардонно алчна, зла.
Нахални буболечки в късна есен,
пълзящи към сакралните била...

Поглеждам залеза с възвишен блясък.
С достойнство отзвучаващ всеки миг.
Раздава злато до последно. Без остатък.
И си отива най-самотен. Но велик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно произведение на бунтар! Финалът е изключителен!
  • Благодаря ти за вниманието, Латинка!
    Д имаш несекващо вдъхновеине!
  • Привет,Мисана!Няколко пъти четох произведението ти.Опитвах се да надникна отвъд формата и съдържанието.Така както изследовател върви срещу течението на река,за да търси извора й.Емоцията е минорна,но ти оставаш верен на себе си и на истината!.Предполагам,че натрупани утайки от "изветрялото" общество в ранимата ти и чувствителна душа е причина за тая емоционална, магма.Изразните средства са безпощадното ти оръжие,с което воюваш срещу "НЕДОРАЗУМЕНИЯТА",които погрешно наричаме човеци.Епитети във възходяща градация,видове тропи,безглаголно изречение,хиперболи,алегории-стихотворението е наситено с цялата палитра на художествените похвати на един майстор на перото.Приеми моите сърдечни поздрави за новото ти поетично завоевание!
  • Поглеждам залеза с възвишен блясък.
    С достойнство отзвучаващ всеки миг.
    Раздава злато до последно. Без остатък.
    И си отива най-самотен. Но велик!.....Велик финал! Мисана!!!
  • Красив изказ, дълбок смисъл, неповторим стил. Какво повече да кажа освен поздравления!?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...