21 ene 2017, 18:29  

Одисея

  Poesía
1.2K 7 23

Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.

Безлични, непотребни еднодневки -
за тях не трябва крепост, трябва ров.
Дълбок! - Да ги погълне, но вовеки.
Да няма помен от човек и послеслов.

Земята няма да търпи такава плесен -
егоистична, безпардонно алчна, зла.
Нахални буболечки в късна есен,
пълзящи към сакралните била...

Поглеждам залеза с възвишен блясък.
С достойнство отзвучаващ всеки миг.
Раздава злато до последно. Без остатък.
И си отива най-самотен. Но велик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно произведение на бунтар! Финалът е изключителен!
  • Благодаря ти за вниманието, Латинка!
    Д имаш несекващо вдъхновеине!
  • Привет,Мисана!Няколко пъти четох произведението ти.Опитвах се да надникна отвъд формата и съдържанието.Така както изследовател върви срещу течението на река,за да търси извора й.Емоцията е минорна,но ти оставаш верен на себе си и на истината!.Предполагам,че натрупани утайки от "изветрялото" общество в ранимата ти и чувствителна душа е причина за тая емоционална, магма.Изразните средства са безпощадното ти оръжие,с което воюваш срещу "НЕДОРАЗУМЕНИЯТА",които погрешно наричаме човеци.Епитети във възходяща градация,видове тропи,безглаголно изречение,хиперболи,алегории-стихотворението е наситено с цялата палитра на художествените похвати на един майстор на перото.Приеми моите сърдечни поздрави за новото ти поетично завоевание!
  • Поглеждам залеза с възвишен блясък.
    С достойнство отзвучаващ всеки миг.
    Раздава злато до последно. Без остатък.
    И си отива най-самотен. Но велик!.....Велик финал! Мисана!!!
  • Красив изказ, дълбок смисъл, неповторим стил. Какво повече да кажа освен поздравления!?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...